петък, 24 август 2012 г.


Двете свещени положения
Ще ви прочета няколко извадки от книжката Завета на цветните лъчи от Духа на Любовта, стр. 10.
● Виж, Господи, защото съм в утeснение.
Сега всички вие сте в утeснение. Не само вие, но и цeлият свят е в утeснение.
● Скърбите на сърцето ми се умножиха.
● Веселието ми се обърна на скръб:
сърцето ми е изнемощяло в мен.
Това го казва не един светски човек, но един много високо духовно повдигнат човек, който разбира Божия закон. Тъй е усещал той. Сега иде отговорът на това нещо.
● Ако премина всред утеснение, Ти ще ме оживиш.
И наистина, при туй утeснение, в което се намирате, само Господ може да ви утeши. Тази идея трябва да проникне дълбоко в душата ви. Ако търсите утешение от другите, никога не може да го намерите. Това е заблуждение. Понеже ние живеем в Бога, само Бог ще ни утеши, само Бог ще ни оживи. Кога? – Когато Бог се всели в нас. Друг един процес се заражда в света. Аз ще говоря върху него.
● Той наистина взе на Себе Си болестите ни
и със скърбите ни се натовари.
Защо? – Любовта Го е заставила. За да вземе Господ нашитe скърби, значи тe не са за друго, освен за да познаем Любовта Му. Скърбите и страданията са начини, чрез които се изпитва доколко един човек е силен в света. Юнаците се познават доколко са юнаци по тежестта, която вдигат; ученият – чрез силата на своето знание; силният – чрез своята сила. Големият юнак се познава по тежестта, която носи на гърба си. От Невидимия свят, за да изпитат един човек доколко е силен, турят му скръб, равносилна на едно кило, на две, три ... на 40, 50, 100, 500, 1000 кг. Колкото повече носи, толкова по-силен е той, по-голям герой е; колкото по-малко носи, толкова е по-слаб. Като се питате сега защо ви са скърбите, ще знаете, че ви са дадени, за да изпитат доколко е духовната и физическата ви сила. Тъй седи въпросът. Сега Бог се обръща към онези, които са оскърбени в света и мислят, че са изоставени.
● О, оскърбени, смутени, неутешени – към човешките души се обръща.
● Ето, Аз ще постеля камъните ти стивиевидни,
Ще туря основанията ти от сапфир.
Значи Той ще тури такива основи на душата. Във всички тия недоразумения пророкът или псалмопевецът изказва следното:
● Млъкнете и разумейте, че Аз съм Бог.
Значи човек, за да разбира работите в света, трябва да мълчи. Когато говори Учителя, ученикът трябва да мълчи. Ако той говори и се разправя, нищо няма да разбере. Някой път казваме: „Защо трябва да мълчим?“ – За да научиш нещо, ще мълчиш в себе си. Докато ти се смущаваш и мислиш, че светът не е уреден, нищо няма да научиш. Бог казва: „Аз съм Любов.“ Млъкнете и ще разберете, че Бог е Любов. Като млъкнем ние, Бог, Любовта ще уреди всичките работи. Затова трябва да мълчим, защото Бог е Любов. Ако Бог не беше Любов, щяхме да говорим постоянно, но щом Бог е Любов – ще мълчим.
● Бог на всяко утешение.
Значи Любовта е, която утешава. Всяко утешение иде само от Любовта. Само онзи, който ни люби, може да ни утеши. Никой никого не може да утеши, ако не го обича.
● Аз съм с тебе да те утешавам.
Значи Бог е всякога с нас.
● Дух на утешение.
Духът е онзи Учител, Който ръководи човешката душа и я утешава.
● Аз съм, Който ви утешавам.
● За да утеша всички сетующи,
да им дам музика вместо пепел,
елей на веселие вместо плач;
облекло на хваление вместо дрехи на униние.
Значи човек трябва постоянно да хвали Господа. Туй са облеклата на човека.
● Да се не смущава сърцето ви – това са думите на Христа.
● Ето, Аз съм с вас. Кой? – Бог на Любовта.
● И дните на сетованието ти ще се свършат.
● И ще избърше Бог всяка сълза от очите им.
● Кога се унижи някой, тогава ще речеш: Има възвишение.
● Скръбта ви ще се промени в радост.
Казва се по-нататък:
● Утешавайте, утешавайте людете Ми.
● За да научат всички и всички да се утешават.
● И ще го водя, и ще въздам пак утешение нему и на оскърбените му.
● И ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас во веки. – Духът на Любовта.
● Който ни утешава във всяка наша скръб.
За да може и ние да утешаваме тези,
които се намират във всяка скръб, с утешението,
с което и ние сме утешавани от Бога.
Разумна и свята обхода – това ще ви бъде една задача за през цялата година. Аз искам да изнеса няколко мисли тъй ясно, че да ви бъдат понятни, т.е. да ги направя достъпни за вашия ум. Има една голяма мъчнотия, която срещаме в материалния свят, а тя е тази, че духовните идеи не могат да се представят ясно, не могат да изпъкнат лесно в ума. Сега аз ви питам: когато онази млада мома на 20 или 21-годишна възраст се облече много хубаво, за кого се облича? Три положения има: тя се облича или за себе си, или за обкръжаващите, или за своя възлюблен. Едно от тия три положения е вярно. Друго положение има ли? Ако ние живеем в разумна и свята обхода, за кого ще бъде това? Или за себе си, или за обкръжаващите ни, или за Бога. И трите тия положения са важни. Отде трябва да започне разумният ученик? Когато хващате една кокошка, де я хващате – за краката или за главата? Някои я хващат за краката, други за главата, а трети – за опашката. Като влезете в курника, тя е на ваше разположение и вие я хващате, както ви дойде. Но аз казвам: да хванеш кокошката за краката, да хванеш кокошката за главата или за опашката – това не е разрешение на въпроса. Е, как трябва да я хванете, я ми кажете? Ще вземеш малко житце за тази кокошка и ще ѝ кажеш: „Кът-кът.“ Тя ще излезе от курника, ще дойде при тебе и ти ще я помилваш малко по гърба – това е правилното разрешение на въпроса. И вие сега хващате всеки въпрос или за краката, или за главата, или за опашката. Досега хората все така са хващали въпросите: кой за главата, кой за опашката, но туй не е правилното разрешение. Питам: какви са резултатите от вашия семеен живот? Много от въпросите там са разрешени по същия начин: за главата, за краката, за опашката. Вие опитвате тия три метода. Те обаче нямат добри резултати. Как ще постъпите тогава? – Ще вземете крината с жито, ще извикате кокошката, ще ѝ кажете: „Кът-кът.“ Като излезе, ще я потупате малко и тя ще тръгне подире ви. Тогава вие ще можете да се разговаряте с тая кокошка. Казвате: „Това е кокошка, какво ще разговаряме с нея? Тя живее в курник. Може ли тя да мисли тъй, както аз мисля?“ Питам ви тогава: вие можете ли да мислите тъй, както Господ мисли? Че вашето положение пред Бога е такова, каквото е положението на кокошката в курника. С туй знание, с тия способности, които имате, можете ли да се равните със знанието, с туй дълбоко разбиране, което Бог има. Ще кажете: „Ама за в бъдеще и ние ще се развием.“ Че и кокошката ще се развие за в бъдеще. Когато вие станете ангел, тази кокошка ще стане човек. Все-таки вие не унижавайте кокошката! Не мислете, че кокошката не разбира. Е, каква интуиция има тя! Туриш ѝ житце, викаш я, но тя те погледне и си казва: „Не ти искам житцето, не ти искам житцето“ – и седи надалече. Защо? – Тя схваща, че имаш лоши намерения. Интуиция има тази кокошка!
Второто положение, което трябва да имате в ума си, е следното. Вие, като сте дошли на този свят, очаквате да ви посрещнат с плетени венци, с угощения, като някои царски синове. Това е идеалното положение, то е същото, като да извадиш кокошката от курника, да я погалиш малко и да я пуснеш на свобода. Но хората в света не посрещат така. Когато пуснат онзи, големия съвременен параход в морето, как го посреща то? Мислите ли, че морето ще утихне зарад него? Мислите ли също така, че навсякъде по света ще се издаде заповед да утихне морето, никой да не побутне даже с перце този царски син? – Не. Щом влезе в морето, всичко ще се повдигне срещу него. Даже нарочно се издава заповед: всички против него! Повдигнат се бури, ветрове, хали… Най-първо този великан, докато стои на пристанището, мисли, че е много силен, че никой не може да го разклати. Хиляди килограми тежи, но като влезе в морето или в океана, тия вълни го люлеят наляво-надясно, отзад-отпред, и всички ония хора вътре, които имаха упованието си на него, почват да се страхуват. Но той не се спира да се разправя с тия вълни, той не се страхува, той ги руши. Една отляво го удари, друга отдясно, но той си държи своя път.
Питам сега: ако вие сте в това море или този океан и ако срещнете всички тия противодействащи вълни, какво има да се разправяте с тях? Вие ще помните вашата цел. Каква е целта ви? – Пристанището на живота. Това е Божията Любов, към която трябва да се стремим. И този океан трябва да го минем! Тия вълни не са никакво нещастие. Те са овации, с които ви посрещат. Ние виждаме другояче работите. Всички вълни се повдигат, подскачат наляво-надясно от парахода, ей – морето се вълнува. То казва: „Една овация ще ви дадем!“ – поздравява парахода. Ако тези хора разбираха закона, нямаше да се плашат. Но понеже не го разбират, плашат се. Стегне се умът и сърцето им, казват: „Този параход може да потъне.“ Питам ви: мислите ли, че извън Бога, Който така разумно е устроил нашето тяло, Който е вложил в нас Духа Си, има някоя сила, която може да потопи нашата душа в океана, да ни лиши от живота? – Няма такава сила. И никой не може да ни лиши от Божията Любов. Кой е в състояние да вдигне Любовта и да я скрие някъде? – Крият се малките капчици вода. Кой от вас може да скрие големия извор? Следователно в умовете на някои ученици седи идеята, че благото, което Бог им е дал, може някой да им го вземе. Те мислят, че параходът, с който са тръгнали по този път, може да загине някъде в морето. Това са възможности, това са вероятности, но те са само разсъждения в живота. Всеки от вас, който е влязъл в този път, трябва да знае, че няма сила в света, която може да го отдели от пътя, който Бог му е определил! Така седи въпросът положително.
Третото положение е мисълта за Слънцето. Когато Слънцето изгрява, то носи своето благословение. Слънцето извършва два процеса на Земята: сухите дървета прави по-сухи, изсушава ги, а онези дървета, които растат, уголемява и им дава по-голяма сочност и мекота. Кои дървета изсушава Слънцето? – Тия, които не искат да растат, които се отказват да работят. Има и хора като тия дървета. Те се наричат хора с установени характери. И аз ги наричам установени характери. Те всякога са изправени нагоре, като празни класове. Такива хора казват: „Прав трябва да бъде човек!“ – Не, от такава правота в света вие трябва да се откажете. „Ама аз не искам да се огъвам.“ Ще се огъваш, защото иначе ще бъдеш едно сухо дърво. Животът се отличава по това, че в него има огъване. Ще заемеш хиляди различни положения: и прав, и крив ще бъдеш, но трябва да си господар на всяко положение. Туй, което хората в света разбират под огъване, то е клонът да не се отделя от дървото – това е важното. Всяка твоя мисъл трябва да бъде свързана с общия Божествен живот. Туй, което аз мисля, трябва да бъде в съгласие с Божия ум, с Божиите мисли, с Неговите закони. Не само това, което аз мисля, но и вашите мисли трябва да бъдат в съгласие с Божиите мисли и закони. Щом ние сме в съгласие с великия Божи закон, с Неговия Дух, ние ще бъдем клон, свързан с Божественото дърво. В такъв смисъл именно трябва да бъдем в съгласие с всичко в Бога.
Ще ви запитам: кога сте излезли от Небето? Вие не помните от колко хиляди години сте излезли от Небето. Вие даже не помните ония хиляди блага, които са ви дадени оттам. Вие сте забравили, когато ангелите са ви изпращали с венци. Това е толкова далечно време, че почти никакво възпоменание нямате от него. Тържествено ви изпратиха оттам. Тогава бяхте облечени великолепно: с красиви дрехи, с гирлянди и със светли лица. А сега сте се сгушили като някоя разбита армия. Някой от вас облякъл офицерски мундир, но еполетите му ги няма; шинелът му е промушен оттук-оттам и той си казва: „Как стана тази работа?“ След такова едно разнебитване на армията военните казват: „Ще има нова обмундировка.“ Сега светът претърпява едно вътрешно преобразование, едно коренно преустройване. Бог прави нов свят сега и ние сме свидетели на този свят. По нов начин Той устройва този свят – чрез закона на Любовта. И всички ние, които се намираме в този момент, помагаме на тази нова зидария. Всеки от вас може да тури на това ново здание поне по един камък от Любов! Един ден ще кажете: „И ние сме турили един камък в туй велико ново здание.“ И като турим един камък, ние вече имаме дял във великото, което Бог приготовлява. Вие ще кажете: „Да видим дали ще бъде така.“ Виждате го отчасти и ще го видите напълно. Отчасти виждаме, отчасти знаем, отчасти разбираме, отчасти чувстваме.
Има някои неща, мъчни за разбиране. Например аз няма да се спра да ви разправям за степените на Любовта, но ще ви дам обяснение какво нещо е радостта. Или ще ви покажа степените на радостта. Има една радост в света, тя е следната. Представете си, че вие имате да плащате някому 200 000 лева златни, но кредиторът ви е такъв кожодер, не чака да се улесните и тогава да му ги платите, но ви осъжда. И съдията е съгласен с него, осъжда ви: ако не изплатите навреме дълга си, ще ви затворят 20 години в затвор. Един ваш приятел ви обещава до това време да ви даде парите. Обаче времето наближава, остава още един час. Вашият приятел го няма. Само една минута остава още. Но законът е толкова строг, че ако тия пари не дойдат навреме, вие сте изгубен. Сърцето ви тупа, смутен сте, но в последния момент парите пристигат. Какво ще почувствате? – Една радост, че сте свободни от затвора. Туй е едното понятие за радостта. Вие спечелихте ли нещо? Тия пари влязоха ли в джоба ви? – Не. Те отидоха в чужд джоб. Защо се радвате тогава? – Радвате се, че не сте влезли в затвора, че имате свобода да работите.
Второто положение на радостта. Представете си, че вие сте пътник и от дългия път сте оголели, обосели, нямате хляб. Зимно време е: вън е виелица, студ. Вие сте се приютили в една малка колибка и ви казват, че един ваш приятел ще ви донесе топла храница и дрехи. Вие чакате. Първият ден минава, няма го. Бурята бучи отвън. Казват ви: „Скоро ще дойде приятелят ви.“ Още пет минути, още една минута, и най-после ви казват: „Ето, иде приятелят ви с топлата храница!“ Той дойде, запали огън, стопли стаята, даде ви дрехи. Вие се умиете, обличате се и вкусвате от топлата чорбица. И в този случай пак имате радост в душата си. Питам ви: спечелихте ли нещо? – Спечелихте. Хлебецът влезе в стомаха ви. И дрехи ви дадоха. Тази радост и първата мязат ли си? При едната радост вие чувствате, че сте придобили свобода и един товар се е смъкнал от гърба ви: усещате една лекота в душата си. Във второто положение, освен първата радост, усещате, че сте придобили нещо, което е влязло в стомаха ви. Една топлинка, една мекота ви е обгърнала. Тази радост се отличава по нещо от първата.
Третото положение на радостта. Вие имате вече свободата: 200 000 лева са платени за вас, имате и хубави дрешки, и хлебец, и чорбица – осигурени сте. Но иде едно трето положение: там, дето живеете, има един велик университет, в който трябва да постъпите. Ако не постъпите там, изгубвате всичко в този свят. Вие давате своето заявление пред една специална за това комисия и чакате резултата. Чакате ден, два… последният ден иде. Остават още пет минути, една минута само остава и вие треперите как ще се произнесе комисията за вас. Тупа ви сърцето! Има опасност и да не ви приемат. Най-после комисията се произнася и вие получавате отговор, че ви приемат в университета. Пак имате радост. Питам: по какво се отличава тази радост сега? Пред вас се отваря един широк свят: ще влезете вътре, ще се обогатите със знание, с мъдрост и после ще имате къде да работите. Някои от вас сега придобиват първата опитност на радостта. Остава ви още една минута и 200 000 лева ще дойдат. Вие очаквате. Сърцето ви тупа. Други от вас сте в положението на онзи, на когото остава една минута само да дойдат хубавата супа и дрехите. Вие пак чакате. Трети от вас сте пред вратата на университета, при туй велико училище. Една минута остава още комисията да разреши ще влезете ли вътре, или не. Аз ви казвам, че тази комисия е много справедлива. Тя няма да ви лиши от благата, които ви се падат. И вашият приятел, който ви е обещал дрехите и топлата храна, ще дойде навреме, няма да закъснее. И онзи, който ви е обещал парите, и той ще дойде. Аз ви говоря за нещата тъй, както стават. Ако приятелите ви в света са толкова точни, то ония от другия свят, или Белите братя, за които ние говорим, са още по-постоянни, още по-точни.
Ако вие искате да си съставите понятие за Белите братя, всякога трябва да изпъкне във вашия ум образът на Христа. Христос обаче ни е показал само едната страна на Своя образ. Ние виждаме Христа в унижението, в носенето на скръбта и страданието, в изкуплението на човечеството. Ние не сме видели Христа в Неговата Любов. Ние не сме видели още Господа в Неговата Любов. В какво седи тази Любов? Първото положение, с което можем да познаем Бога, е следното: ще ви приведа две свещени положения. Искам вашите сърца да са готови да чуете тия свещени неща. Това, което ще кажа, е свещено за мен. По-свещени работи на Земята от тия няма да намерите. Едното свещено положение е: да дойде Бог чрез Духа Си да живее в нас! Няма по-свещена идея от тази – да дойде Бог чрез Духа Си да живее у нас. И когато Бог дойде в нас, Той ще произведе това разширение, това освобождение в нашата душа, което чакаме. Бог е, Който ще ни освободи. Само когато Бог дойде да живее в нашата душа, ще дойде и тази свобода. Няма друг изходен път. Само така ще познаем Божията Любов. Сега може да имате разни понятия за Бога, но когато Бог дойде да живее във вас, вие ще усетите пълнота в себе си, ще бъдете примирени с Небето. Вие ще бъдете толкова горещи, че всичките скърби и страдания на Земята ще се стопяват във вас. Вие ще бъдете толкова богати, че ще можете да изплащате всичките дългове на света. Вие ще бъдете толкова силни, че ще можете да вдигнете цялата Земя на ръцете си. Това ще бъде само тогава, когато Бог дойде да живее във вас. Това не е само тъй, символически, но е факт. Вие ще чувствате такъв мир, такава радост, такова веселие, каквото никога не сте чувствали. Да дойде Бог чрез Духа Си да живее във вас – това е първото свещено положение. Но туй положение от страна на Бога е само наполовина. Бог ще ни се изяви тъй, както Той обича.
Второто положение, което за мен е свято, е следното: ние да влезем да живеем в Бога. Засега ние сме още отвън. Ще кажете: „Защо е така?” Христос казва: „Отец живее в Мен, и Аз живея в Отца.“ Това са две положения, коренно различни помежду си. И тъй: „Отец живее в Мен“ – първото положение. Това е силата, която аз имам, а тази сила е от Бога. „Аз живея в Отца Си“ – това е второто положение. Като влезем да живеем в Бога, тогава ще се изпълним с Божията Любов.
Сега вие сте длъжни като ученици да добиете второто положение – да живеете в Бога. Тогава вие ще се изпълните с Неговата Мъдрост, с Неговото знание, с Неговата сила и с пълнотата Му. Имате ли тия две положения, т.е. живее ли Бог чрез Духа Си във вас, и живеете ли вие в Бога, между Бога и човешката душа вече настава единство. Павел казва: „Няма сила в света, която може да ни отдели от Любовта на Бога, от Любовта Христова.“ А това е целта – да се образува тази връзка. Аз нямам време да ви обяснявам какво нещо е тази връзка. Днес ще размишлявате върху тези две идеи: първото положение – да живее Бог във вас – да придобиете необходимата за вашето развитие свобода; второто положение – да живеете вие в Бога – само тогава ще придобиете онази вътрешна интуиция, чрез която ще разбирате същината на нещата. Защо сега не се познавате? Вие не сте възприели, не сте научили тези закони. Ще се опитате най-първо да живеете в Бога. Вие сега започвате да опитвате тази Любов. Правили ли сте опит да живеете в Бога? Правили сте, но не зная доколко опитът ви е излязъл сполучлив. Във всяка работа има само един сполучлив момент, при който изпълнението ѝ бива съвършено. Когато живеем в Бога, всичките ни работи на Земята, в каквото положение и да сме, ще бъдат съвършени. Тогава вие няма да бъдете в нужда. Ако тръгнете на път, аз няма да ви дам цял самун, но ще ви дам едно малко парченце хлебец, не повече от 100 грама. Този хляб ще има това свойство, че и цяла година да пътувате, все 100 грама ще си носите, все ще имате хляб. Хлябът ви няма да се намали. Ако ви дам една круша, през цялата година ще ядете тази круша, и все цяла ще бъде. Постоянно ще ядете от нея, без да можете да я изядете. Ако пък ви дам една златна монета, по този закон тя все ще си остане цяла. Ще я давате навсякъде, но в джоба ви все ще има една монета. Целия свят ще пропътувате с нея, и тя пак ще остане в джоба ви. Как ще си обясните този закон? Това показва, че Божественото постоянно се увеличава, увеличава до безкрайност. Това е красивото в живота! И когато ние приемаме този Божествен живот в нас по този начин именно – Бог да живее в нас и ние в Бога – този наш малък живот ще бъде сила. Малките неща – това са силните неща. Вие не очаквайте големи радости. Малките радости – това са силните положения в света. Да знаеш да се радваш на малките блага както малките деца – туй е истинската радост. Някои учени мислят върху някой въпрос цели 20 години и нищо не успяват. Най-после една малка идея проблесне в ума им и те се зарадват. Тази малка идея разрешава въпроса.
И тъй, имайте предвид тези свещени идеи. Като живеете по този начин, само така ще може между всички ви да се въдвори тази вътрешна връзка на Любовта. Без нея вие няма да се разбирате. Вие ще имате за мен едно понятие, ще кажете: „Учителя прави, каквото си иска.“ И аз за вас ще кажа: тия мои ученици си правят, каквото искат. Не е така, аз не правя, каквото си искам. Аз започвам с първото положение. Аз правя това, което Бог изисква. Като стана сутрин, казвам: Господи, какво искаш да направя сега? Където ме прати Господ, там отивам. Аз съм готов да направя всичко, което ми каже Господ. Вие трябва да знаете и второто положение, че и Господ прави за мен всичко, което аз искам. Защо? – Понеже и аз живея в Него. Няма нищо, което аз да поискам, и Бог да не го направи. Когато Бог обърне Лицето Си към мене, Той мисли какво да направи за мене. Следователно Той и аз сме в съгласие. Аз мисля за Него, питам Го: „Какво да направя, Господи?“ Той ми каже да поправя някои малки работи: да посетя някого – направям го веднага. Ето, аз съм ви събрал тук. За кого? – За Господа. Господ е казал да се съберат тия ученици. И ето, аз ви събирам, разправям ви това, което Бог ми казва. Той ми казва: „Това ще им разправиш!“ Вие казвате: „Тъй си е помислил Учителя – да ни говори това-онова.“ – Не, аз не говоря, каквото ми дойде на ума, но каквото Господ ми каже. Вие казвате: „Е, какво ще каже Господ утре?“ – То е в мен и каквото ми каже Господ, ще ви го кажа и аз. Вие ще възразите: „Наистина, дали е така?“ Това, дали вие ще вярвате, или не, то е друг въпрос. Може да мислите, както искате, но за мен това е един факт, абсолютно верен. Аз ви казвам, че ако Господ живееше във вас, щеше да бъде нещо красиво, нещо величествено.
Какво ще каже Господ сега на вас? Ако Господ живее в нас и ни говори всяка сутрин, какво трябва да направим за Него? Ще дадем 200 000 лева, които сме обещали на онзи, когото ще затворят. Ще занесем дрешките и топлата чорбица, която сме обещали на онзи, който зъзне на студа и ни чака! Ако Господ живее в нас и го слушаме, ще решим да приемем този, който трепери пред вратата на училището и очаква да влезе там да се учи. Тази комисия сме ние. Тази комисия е все от хора съставена, а не от ангели. Тази комисия трябва да реши да пусне в училището всеки, който иска да се учи, за да може да работи, за да се зарадва. Вчера дойде при мен един млад брат, трепери горкият и ми казва: „Учителю, досега не съм бил в Школата, не съм следвал това Учение, но от Вас зависи всичко. Ако ме приемете в Школата, моята душа ще се повдигне.“ По човешки, по вашему, вие ще кажете: „Този брат не е посещавал Школата, да не се приеме!“ Казвам му аз: „Чакай да видя какво ще каже Господ.“ Как мислите, какво ще каже Господ? Щом Господ го праща при мен, Той го е приел вече. Казвам му: „Не бой се, Господ те е приел!“ Ти като обичаш Господ, дай Му възможност да живее в тебе! А тази външна работа, да влезеш в Школата, е уредена вече. Не бой се! Ти ще слушаш Бога, защото, който влиза в училището, трябва да слуша. Като влезе учителят в клас, нали трябва да го слушаш? Ако нямаш туй разположение на ума да слушаш, не ще може да разбираш и да възприемаш тези велики работи, тези велики задачи, които се преподават. Те са толкова тънки и деликатни! В туй училище се изисква един светъл ум и разположение на духа, за да се разберат нещата, да стане нашата душа благородна. По някой път в обходата си ние не сме толкова деликатни по причина на материята, която е много груба и не е още добре устроена. Някой път искаме да кажем нещо хубаво, но езикът ни не е тъй мекичък, не може да се огъва, та току виж, кажеш някои думи, за които после се разкайваш. Казваш си: „Не трябваше тъй да кажа, не биваше тъй да кажа“, и т.н. Значи, като се всели Господ в нас, ние ще придобием такава мекота, която ще ни отличава. Вие различавате всички ония, в които Господ живее. Чували ли сте колко е мекичък гласът на един такъв човек? Нещо особено има в Божественото, в Любовта.
Та през тази година вие ще живеете в Бога и Той във вас. Вие сте живели в Бога тъй, както детето е живяло в утробата на майка си. Вие сте живели в Бога тъй, както скъпоценните камъни са живели с хиляди години заровени в недрата на Земята. Несъзнателен живот е бил тогава. И в този културен век ги изкопават от земята, за да ги турят на пръстена на някоя млада невеста или на някоя царска корона. Мислите ли, че този камък, когато е бил заровен на дъното на Земята, не е усещал скръб? – Усещал е. Но мислите ли, че и сега, когато е турен на царската корона или на някой пръстен, не усеща радост? – Усеща. В този скъпоценен камък е затворена една душа, която чака своето освобождение. И като излезе от земята, тя се радва, че е излязла на белия свят. Радва се, че е на пръстена или на царската корона. Така и ние казваме за вас: ангелите влизат в тази гъста материя и ви изкопават. Това наричам аз пробуждане на съзнанието. И вие сте били затрупани тъй, както скъпоценните камъни. Тия, у които съзнанието се е пробудило, ангелите ги намират тъй, както днес намират заровените скъпоценни камъни, и ги изкопават. Какво значи пробуждане на съзнанието? – Да се пробуди съзнанието, значи да почувствате Божествената Любов. Турят ви на пръстена на някой Дух. Той ви поглади и вие почувствате неговата Любов – сърцето ви затупа. Значи почувствали сте Любовта му, почувствали сте Бога.
Сега през целия ден желая да останат две важни неща в ума ви. Ще размишлявате върху следните положения: Бог да живее във вас и вие да живеете в Бога. Само по този начин ние ще разрешим великите задачи, които ни предстоят: да станем зидари, да служим на Бога, да вземем участие в съграждането на този Разумен живот, който Бог сега строи! Аз ви казвам, че Господ в мене ми казва: „Вие ще имате всичкото Негово благословение!“ Не мислете, че това е една химера. Вие ще опитате думите ми във всяко отношение. В тях няма никакво изключение. Ще имате Божието благословение! Всичко, което е необходимо за живота ви, ще го имате. Ще имате и средства, и здраве, и знание. Всичко ще имате, но не се стремете да задържате физическото. Не се старайте да запазите тия съдрани дрехи, които носите. Всички трябва да се съблечете от тях. Ново се гради сега у човека. Да съградим Новия живот, да почувстваме, че ние сме братя – това е, което трябва да желае всяка душа. Братя ще бъдем само когато Духът на Бога живее в нас. Този Дух ще ни разкрие великата тайна на Живота. По-велика тайна от тази няма. Ами какво щеше да бъде вашето положение, ако ви се отвореха очите и видите и другите ваши братя, които присъстват тук? Какво ще стане с вас тогава? – Всички ще излезете из кожата си навън. Вие сте чудни, когато запитвате защо ще излезете от кожата си навън. Ами когато дойде майка ти, която си очаквал с нетърпение цели 20 години, ще седиш ли вкъщи, докато пристигне тя? – Не, ще излезеш вън да посрещнеш майка си. Няма да я чакаш вкъщи. Такова е и състоянието на човешката душа, когато очаква да види тия свои братя. Ще излезем от телата си! Ще останат само слугите ни и като дойдат нашите братя, ще ни намерят полегнали, ще кажат: „Тия хора са измрели.“ Тъй ще бъде! И Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.“ Но има и друго нещо: къщите ни тогава ще бъдат много лекичко направени, като колибки, та лесно ще ги събираме в едно малко денкче, което няма да тежи повече от един грам. И ние, и колибката ни, ще идем да посрещнем майка си.
И тъй, ще се въоръжите с вяра, с Новата вяра, която излиза из дълбокото съзнание, че Бог живее с нас. За тази вяра Христос казва: „Ако имате вяра, голяма колкото синапово зърно…“ Това е вярата, която Бог разработва. Христовите ученици разбираха много добре закона. Те казваха: „Господи, придай ми вяра!“ Христос им казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдвате в Мен, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Туй е законът на Вярата. У всеки един от вас, който иска вяра, Бог трябва да се всели чрез Духа Си да живее в него, и той да живее в Бога. Само тогава ще имате тази Вяра, която премества планини и гори – Вяра, чрез която всичко може да стане. Не е мъчно да се достигне тази вяра. Някои хора искат чудеса.
Ще ви приведа един пример, за да видите какво прави вярата. В София имаше една болна сестра. Един ден тази сестра отива на Витоша, но се връща оттам болна. Сираче е тя, сама вкъщи. Цяла година боледува. Пращам сестри да я нагледват, казвам им: „Идете при нея, подкрепете я.“ Те чакат Учителя да отиде при нея, да я вдигне веднага, но той не отива, особен Учител е той. Пращам една сестра, пращам друга сестра да я видят, да я понасърчат, но тази сестра става все по-зле. Работата се влошава. Някои ѝ казват: „Нали вашият Учител всичко може, защо не те вдигне тогава?“ Най-после тя поиска да влезе в болницата, понеже здравословните условия вкъщи не били благоприятни за нея, трябвало ѝ млечице, по-силна храна изобщо. Казвам: ако тя влезе в болницата, повече няма да излезе и въпросът не е решен. Иде една сестра, казва ми: „Тая сестра няма да я бъде, не може да стане от леглото си.“ Казвам ѝ: „Ще кажете на тази сестра да дойде при мене!“ – „Учителю, защо си тъй жесток? Ти трябва да отидеш и да я насърчиш, да ѝ кажеш, че я обичаш.“ Казвам: „Тая сестричка ще дойде при мене!“ – „Как ще дойде?“ – „Ще пълзи и ще дойде.“ Един ден тя дойде. Казвам ѝ тъй: „Слушай, Господ ти е дал едно малко изпитание.“ – „Ама Учителю, краката ми…“ Гледам, зъбите ѝ са здрави, казвам: „Нищо, ще се оправи тази работа.“ Тя очаква да туря ръцете си отгоре ѝ, пък аз ги турих отдавна... Тя казва: „Не мога да ходя, слаба съм.“ Казвам ѝ: „За една седмица ти ще можеш да ходиш до Борисовата градина. Няма да викаш сестри да те водят. И с файтон няма да ходиш, ще пъплиш, ако не можеш да ходиш на два крака, но сама ще отидеш.“ Тя ме гледа. Казвам ѝ: „Ще ме слушаш, моята дума е свещена.“ И наистина, след една седмица тя беше на Борисовата градина. На втората седмица ѝ казах: „Ще идеш на Изгрева и ще почнеш да работиш там, ще копаеш. Най-после ще идеш и на Витоша.“ Тя отиде и на Витоша. Сега тази сестра е здрава и е тук, между нас. Казвам на тия сестри: „Човек не се утешава тъй, както вие мислите.“ Аз казвам на болната сестра: „Господ в мен ми казва, че ще направи всичко за тебе, ще влезе да живее в теб и ще те повдигне, но и ти трябва да научиш урока си – да имаш вътрешна вяра.“Аз ѝ казах да дойде при мен, защото Господ ми каза това. Това значи, че тя трябва да дойде при Вярата на душата, при Господа.
Някой път вие трябва да отидете при Господа, при Вярата на душата. Аз ви давам този пример, но той не се отнася само за тази сестра – за всинца ви се отнася. Всички ще пъплите като тази сестра: първата седмица ще отидете до Борисовата градина; втората – до Изгрева, третата – до Витоша, а четвъртата ще бъдете вече здрави, навсякъде ще можете да отивате. Защо? Защото такава е Волята Божия. Ние сме дошли на Земята да изпълним Волята Му. Най-доброто, най-хубавото нещо, което можем да направим, е да изпълним Волята Божия. И за нас няма по-свещено нещо, няма по-свещена идея от тази, да изпълним Волята Божия, да изкажем нашата благодарност, нашата признателност, че Бог към нас е бил толкова благ и че от хиляди години Той се е грижил и се грижи за нас. И днес Бог е толкова благ към нас, че ни е събрал тук, че е накарал Слънцето да грее за нас, че ни е дал онези самунчета там, наредени в кухнята, ония домати, круши, грозде, дини и т.н. Пък както виждам, и вие сте бодри, весели. Всички ние сега ще пеем на Господа, ще кажем: „Господи, много Ти благодарим за всичко това. Ние сме много доволни, много благодарни. Ще Ти служим, Господи, ще изпълним Твоята Воля!“ И тогава Господ ще каже на своите слуги – ангелчетата: „Я разведете тия Мои ученици из хубавата градина, която съм направил заради тях!“ И те ще изпълнят своя дял в тази работа. Всеки ангел ще почне да ви разхожда, където искате, но трябва Бог да влезе да живее във вас, съзнателно да чувствате това. Всяка сутрин, като станете, трябва да кажете: „Господи, какво мога да направя днес заради Тебе?“ През целия ден ще мислиш какво можеш да направиш за Господа. Само така ще бъдете свободни.
Бог да живее в нас и ние да живеем в Бога! И Любовта да бъде една силна връзка помежду ни – не само между нас, но между всички на Земята; не само между всички на Земята, но и между всички на Небето. И всички, които живеят на Земята и на Небето, да бъдат всички едно. – Амин! Тъй да бъде!
Сега ще дадете простор на вашия ум. Главата ви да се освободи от всички спънки и ограничения на ума. Ще дадете простор на вашето сърце. Сърцето ви трябва да обича нещо, да върши Волята Божия. Както сърцето постоянно тупа и изпраща кръв по цялото тяло, а кръвта е символ на живота, така и Божественото сърце трябва да изпраща Новия живот навсякъде. Туй сърце може да бъде движено само чрез Божия Дух. Кръвта ще бъде Духът и чрез всяко пулсиране на това сърце Той ще изпраща Живот към ума ни, към душата ни, към сърцето ни – навсякъде, и ние ще бъдем живи. Второто положение е, че онова живо огнище, на което всички неща се коват, се приготовлява. Всичко трябва да бъде свещено! Това да бъде живият огън, който постоянно трябва да гори в душата ни.
И тъй, светлина в ума ни, живот в сърцето ни и Любов в душата ни! Това е мястото, дето Бог живее. Бог се проявява в ума ни като Светлина, в сърцето ни като Живот, а в душата ни като Любов. Туй е великото! Ако ние не можем да разберем Светлината, която се разкрива в живота ни – а това е физическата страна на работата, не можем да разберем и живота. Ако не разберем живота, не можем да разберем и Любовта. Процесът е верен. Ако разберем светлината и тази светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този живот. Този живот ще разшири вашето сърце. Щом разбираме живота, ще разберем Любовта, която живее в душата ни. Живеем ли в Бога, тогава целият свят ще се отвори пред нас като един цвят и ние ще почувстваме този вътрешен смисъл на нашата душа. Ние ще разберем Бога като Светлина, тъй както ангелите Го разбират. Ще разберем Бога като Живот, ще Го разберем и като Любов. Разберем ли тия неща, ние ще имаме една основа, от която никой не може да ни поклати. Ще имаме една мярка, с която ще можем да разрешаваме всички трудни въпроси. Ще имаме една велика наука на ангелите и ще се радваме. Тогава и ние ще бъдем ангели. Ангел значи служител. Всинца вие ще бъдете служители. Сега нямате криле, но един ден те ще ви израснат. Щом Светлината влезе в ума ви, Животът – в сърцето ви, и Любов¬та – в душите ви, вие ще бъдете ангели. Това са качествата на един ангел. Така се проявява Бог.
И тъй, като ви питат какви сте, ще кажете: „Ние сме носители на Светлината, ние сме носители на Живота, ние сме носители на Любовта.“ Защо? Защото Бог живее в нас и ние живеем в Бога. Това е разрешението на великата задача. Само този, който може да каже така, за него вече и Светлината има смисъл, и Животът има смисъл, и Любовта може да се прояви. И аз вярвам в това, тъй ми каза Господ сега. Като казвам: „Тъй ми каза Господ“, аз чувствам една малка скръб. В думата казва има нещо, което спира, думата не е силна. Буквата з дразни езика. Ако знаехте езика на ангелите, бих ви казал Вехади. Вехади – това е свойство на Духа. Тази дума произтича от дълбочината на душата, отвътре произлиза тя. Съзнанието трябва да се пробуди. Как? Ще имате вяра. При думата казва буквата з показва, че искаш нещо, но вътре се спъваш, а при Вехади виждате как се отваря духът ви. За в бъдеще и вие ще знаете този закон. Като станете духовни хора, това з ще се смекчи. Българският език ще се смекчи, защото ще се смекчи и съдържанието му. Когато някой инструмент не върви, то е, защото не е нагласен. Нали и той така шуми, не издава приятен звук, но като се образуват бързите течения, движения, шуменето изчезва. Като се завърти силно колелото на някоя воденица, тя се движи по-сигурно и по-устойчиво.
И тъй, Любовта е най-силната връзка, която ние можем да направим в този свят. И като направим този възел, никой не може да го развърже. Това е великата връзка, която съществува между Бога и нас. Винаги да сме съединени с Бога – това е смисълът на нашия живот. Ще изучавате този закон! Той е една разумна сила, която трябва да прилагате в живота си. Духът Божий отвътре ще ви научи какво трябва да правите. И вие сами ще се учите от своята опитност. Ние ще ви учим, Господ ще ви учи и вие сами ще се учите. Трима души като се съберат да ви учат, ще научите туй, което е най-същественото за живота.
Сега аз ви поздравявам с радостта на онзи, който има да дава на кредитора; поздравявам ви с радостта на онзи, който очаква дрехите и топлата чорбица; поздравявам ви с радостта на онзи, който очаква да го приемат в училището. Господ да бъде с вас и вие да бъдете с Господа!

23 август, 1925 г., неделя, 5. 40 ч. 
лекция от Учителя, държана на събора в Търново, 1925 г.
ОПИТИ С ЦВЕТОВЕТЕ – ДУХОВНОТО ИМ ВЛИЯНИЕ
Извадки от лекции на Учителя